Карам си в петъчното задръстване и говоря по телефона( знам НЕ съм права) , за разнообразие докато чакам на дългите опашки по светофарите. Но зад един  светофар - хоп и палка... Как ме видя  в тази тъмница - ей очи рентген имат ...ама само за....

Полицаят : Добър вечер, защо не използвате устройство?
Аз: Защото , ето развали се...и му показвам навито на кабел хендсфри
Полицаят: Нищо няма да боли много, само 8 точки и 50 лв.....
Аз: Моля ве, разберете ме, вижте наистиан ми се счупи устройсвото, иначе съм примерен водач...пък и съм на 20 метра от вкъщи....
Полицаят : Е не може така, трябва да пишем....
Но....кафетата от вас...
Аз: Да, няма проблем, усещам се аз и си взимам чантата....ААА колкоо кафета???
Полицаят: Колко, колко ...колкото прецениш...ама то като се замисля, е вече ракиено време, така че.....
Аз: Да, ама аз не съм много сигурна...
Полицаят ококорен : Как така..
Аз  Ами така, не съм сигурна, изобщо дори не съм сигурна...по- добре...незнам, може би...то напоследък нали знаете
Полицаят: Няма страшно, не се притеснявай...
Аз да, но аз се притеснявам, много дори...
Полицаят: И какво сега...дайте си документите
Аз : Какво беше книжка, лична...че съм забравила
       - А всъщност вашето име е...питам аз докато подавам документите...
Полицаят взимайки ги, поглеждайки ме полу -ядосано, полу -изпитващо ми, каза:
- Я да видя дали тук живеете...наистина....А аа да,  Лека вечер.
Без да си каже името естествено.......